Автопортрет
Кой съм и защо съм на света,
кой реди съдбата ми по ноти,
не потърсих сетната следа
в лентата на минали животи.
Вярвах в причудливите неща.
Смисълът житейски не загубих.
Следвах невъзможната мечта
и в живота истински се влюбих.
И разбрах - животът е любов,
истина, изстрадана и вечна!
Щастие получих с благослов!
Дом градих - на вяра и човечност!
И така видях се... Помъдрял.
Със зарасла на лицето рана.
В блясъка на своя идеал.
В песните, с които ще остана.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
