Автотерапевтично
547
0
3
Червей когато сърцето дълбае
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.
Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.
След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.
Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса.
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после... рисува красива дъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
