tanq_mezeva (Таня Мезева)
1541 21216
Aug 23, 2015, 11:46 AM

Автотерапевтично 

  Poetry
363 0 3

Червей когато сърцето дълбае
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.

Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.

След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.

Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса.
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после... рисува красива дъга.

 

 
 

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??