tanq_mezeva (Таня Мезева)
1545 21228
23.08.2015 г., 11:46 ч.

Автотерапевтично 

  Поезия
365 0 3

Червей когато сърцето дълбае
и помисли черни обгръщат го с' злост...
Смехът в миг пресъхва. Душата нехае.
Слънцето плаче. Студът е на пост.

Денят потъмнява. Мрачно и сиво.
Стеле се гъста и грозна мъгла.
Облак прокашлял се диво, хрипливо,
откъсва огромна, горчива сълза.

След нея потичат порои потопни,
изваждат чернилки, болка и гняв.
Хали завихрят мисли злокобни.
Светът помътнява. Вселява се страх.

Вилнее и сипе небето проклятия.
Разтърсва недрата. Изхвърля беса.
Из дъното бръква. Почиства разпятия.
А после... рисува красива дъга.

 

 
 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??