3 дек. 2006 г., 21:59

Аз

987 0 4
Събери ме в едно изречение,
събери ме в една тишина,
питай някого за моето значение,
питай някого за моята душа.

Аз съм облак в небето безоблачно,
аз съм вятър,разхождащ се в сън,
слънчев лъч сред нещастие мрачно,
танц в дъжда и завръщащ се звън.

Наречи ме с безброй имена,
но открий мойто собствено име,
то е скрито в букет светлина
и замръзва с природата зиме

Ако имаш парченце от мен,
възродило се в пролетен изгрев,
ако смял си се в есенен ден,
си спечелил поредна усмивка,

но си бил по-щастлив от ухание
на зараждащ се нов искрен вик,
изживял си поредно желание,
но си бил в любовта си велик.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...