3 dic 2006, 21:59

Аз

  Poesía
996 0 4
Събери ме в едно изречение,
събери ме в една тишина,
питай някого за моето значение,
питай някого за моята душа.

Аз съм облак в небето безоблачно,
аз съм вятър,разхождащ се в сън,
слънчев лъч сред нещастие мрачно,
танц в дъжда и завръщащ се звън.

Наречи ме с безброй имена,
но открий мойто собствено име,
то е скрито в букет светлина
и замръзва с природата зиме

Ако имаш парченце от мен,
възродило се в пролетен изгрев,
ако смял си се в есенен ден,
си спечелил поредна усмивка,

но си бил по-щастлив от ухание
на зараждащ се нов искрен вик,
изживял си поредно желание,
но си бил в любовта си велик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...