3.12.2006 г., 21:59

Аз

989 0 4
Събери ме в едно изречение,
събери ме в една тишина,
питай някого за моето значение,
питай някого за моята душа.

Аз съм облак в небето безоблачно,
аз съм вятър,разхождащ се в сън,
слънчев лъч сред нещастие мрачно,
танц в дъжда и завръщащ се звън.

Наречи ме с безброй имена,
но открий мойто собствено име,
то е скрито в букет светлина
и замръзва с природата зиме

Ако имаш парченце от мен,
възродило се в пролетен изгрев,
ако смял си се в есенен ден,
си спечелил поредна усмивка,

но си бил по-щастлив от ухание
на зараждащ се нов искрен вик,
изживял си поредно желание,
но си бил в любовта си велик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...