Аз
събери ме в една тишина,
питай някого за моето значение,
питай някого за моята душа.
Аз съм облак в небето безоблачно,
аз съм вятър,разхождащ се в сън,
слънчев лъч сред нещастие мрачно,
танц в дъжда и завръщащ се звън.
Наречи ме с безброй имена,
но открий мойто собствено име,
то е скрито в букет светлина
и замръзва с природата зиме
Ако имаш парченце от мен,
възродило се в пролетен изгрев,
ако смял си се в есенен ден,
си спечелил поредна усмивка,
но си бил по-щастлив от ухание
на зараждащ се нов искрен вик,
изживял си поредно желание,
но си бил в любовта си велик.
© Надя Василева All rights reserved.
