Dec 3, 2006, 9:59 PM

Аз

  Poetry
985 0 4
Събери ме в едно изречение,
събери ме в една тишина,
питай някого за моето значение,
питай някого за моята душа.

Аз съм облак в небето безоблачно,
аз съм вятър,разхождащ се в сън,
слънчев лъч сред нещастие мрачно,
танц в дъжда и завръщащ се звън.

Наречи ме с безброй имена,
но открий мойто собствено име,
то е скрито в букет светлина
и замръзва с природата зиме

Ако имаш парченце от мен,
възродило се в пролетен изгрев,
ако смял си се в есенен ден,
си спечелил поредна усмивка,

но си бил по-щастлив от ухание
на зараждащ се нов искрен вик,
изживял си поредно желание,
но си бил в любовта си велик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...