Емералд (Мариета Вълчева)
46 2199
4 нояб. 2007 г., 11:23

Аз 

  Поэзия » Белые стихи
801 0 15

Летях в небесата,

на дъното потъвах.

С болка дъх поела съвземах се,

изплувах!

В страданието горда,

от нежността калена.

Препъвах се в цвете,

изправяше ме бурен.

Мен галеха ме хули,

разкъсваха ме ласки.

Възраждах се от огън,

гореше ме водата.

Обичана до лудост,

спокойна в самотата.

Сред писъци безмълвна,

крещяща в тишината.

В борбите си спокойна,

в мира неукротима.

По пътя си безпътна,

но оцеляла, жива!

След загуби безкрайни,

пак себе си намирах!

... Какво?  

                     Животът ли?!

Той просто ме копира!!!

 

© Мариета Вълчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??