Емералд (Мариета Вълчева)
46 2199
4 nov 2007, 11:23

Аз 

  Poesía » Versos blancos
761 0 15

Летях в небесата,

на дъното потъвах.

С болка дъх поела съвземах се,

изплувах!

В страданието горда,

от нежността калена.

Препъвах се в цвете,

изправяше ме бурен.

Мен галеха ме хули,

разкъсваха ме ласки.

Възраждах се от огън,

гореше ме водата.

Обичана до лудост,

спокойна в самотата.

Сред писъци безмълвна,

крещяща в тишината.

В борбите си спокойна,

в мира неукротима.

По пътя си безпътна,

но оцеляла, жива!

След загуби безкрайни,

пак себе си намирах!

... Какво?  

                     Животът ли?!

Той просто ме копира!!!

 

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??