Емералд (Мариета Вълчева)
46 2199
Nov 4, 2007, 11:23 AM

Аз 

  Poetry » White poetry
807 0 15

Летях в небесата,

на дъното потъвах.

С болка дъх поела съвземах се,

изплувах!

В страданието горда,

от нежността калена.

Препъвах се в цвете,

изправяше ме бурен.

Мен галеха ме хули,

разкъсваха ме ласки.

Възраждах се от огън,

гореше ме водата.

Обичана до лудост,

спокойна в самотата.

Сред писъци безмълвна,

крещяща в тишината.

В борбите си спокойна,

в мира неукротима.

По пътя си безпътна,

но оцеляла, жива!

След загуби безкрайни,

пак себе си намирах!

... Какво?  

                     Животът ли?!

Той просто ме копира!!!

 

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??