Аз
Летях в небесата,
на дъното потъвах.
С болка дъх поела съвземах се,
изплувах!
В страданието горда,
от нежността калена.
Препъвах се в цвете,
изправяше ме бурен.
Мен галеха ме хули,
разкъсваха ме ласки.
Възраждах се от огън,
гореше ме водата.
Обичана до лудост,
спокойна в самотата.
Сред писъци безмълвна,
крещяща в тишината.
В борбите си спокойна,
в мира неукротима.
По пътя си безпътна,
но оцеляла, жива!
След загуби безкрайни,
пак себе си намирах!
... Какво?
Животът ли?!
Той просто ме копира!!!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
