Аз
Летях в небесата,
на дъното потъвах.
С болка дъх поела съвземах се,
изплувах!
В страданието горда,
от нежността калена.
Препъвах се в цвете,
изправяше ме бурен.
Мен галеха ме хули,
разкъсваха ме ласки.
Възраждах се от огън,
гореше ме водата.
Обичана до лудост,
спокойна в самотата.
Сред писъци безмълвна,
крещяща в тишината.
В борбите си спокойна,
в мира неукротима.
По пътя си безпътна,
но оцеляла, жива!
След загуби безкрайни,
пак себе си намирах!
... Какво?
Животът ли?!
Той просто ме копира!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Вълчева Всички права запазени
