Аз
Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно,
за всичко, безнадеждно и омразно.
За спомените, вече избледнели,
за сънищата с нишки от дантели,
кошмарите във тях се спират
и звуците понякога умират.
И пелената на страха и на вината,
разстила се пред тебе непозната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
