Аз
Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно,
за всичко, безнадеждно и омразно.
За спомените, вече избледнели,
за сънищата с нишки от дантели,
кошмарите във тях се спират
и звуците понякога умират.
И пелената на страха и на вината,
разстила се пред тебе непозната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
