Senni (Силвия)
162 1968
15.11.2007 г., 8:49 ч.

Аз 

  Поезия » Любовна
567 0 10

Душата ми е призрачно ранена,

окаяна, сменена, разменена,

за жалките останки от деня,

за часовете мрачни през нощта.

За нищетата в тялото ми празно,

за всичко, безнадеждно и омразно.

За спомените, вече избледнели,

за сънищата с нишки от дантели,

кошмарите във тях се спират

и звуците понякога умират.

И пелената на страха и на вината,

разстила се пред тебе непозната. 

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??