Senni (Силвия)
162 1968
Nov 15, 2007, 8:49 AM

Аз 

  Poetry » Love
572 0 10

Душата ми е призрачно ранена,

окаяна, сменена, разменена,

за жалките останки от деня,

за часовете мрачни през нощта.

За нищетата в тялото ми празно,

за всичко, безнадеждно и омразно.

За спомените, вече избледнели,

за сънищата с нишки от дантели,

кошмарите във тях се спират

и звуците понякога умират.

И пелената на страха и на вината,

разстила се пред тебе непозната. 

 

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??