Душата ми е призрачно ранена,
окаяна, сменена, разменена,
за жалките останки от деня,
за часовете мрачни през нощта.
За нищетата в тялото ми празно,
за всичко, безнадеждно и омразно.
За спомените, вече избледнели,
за сънищата с нишки от дантели,
кошмарите във тях се спират
и звуците понякога умират.
И пелената на страха и на вината,
разстила се пред тебе непозната.
© Силвия All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
