31 дек. 2008 г., 00:31

Аз

768 0 0

Аз, господин никой,

дошъл от нищото,

търсейки истината,

загубих чувствата си

някъде по пътя,

жаждата за живот

отмина сякаш отдавна,

а туй, което остана,

упоритото желание

да открия голямата истина,

се бе обърнало срещу мен.

 

Там, на края на света,

беше спряла истината

и ме очакваше.

Истината бе пътят към нея,

но аз разбрах това

едва когато стигнах там, на края

и я прочетох с... очите си.

Е тогава усетих колко е късно.

 

А по лицето ми бавно се стичаха ничий сълзи.

Взех кръста в ръка

и бавно го целунах,

защото сега той бе

моето сърце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Мхххххххх Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...