Аз, господин никой,

дошъл от нищото,

търсейки истината,

загубих чувствата си

някъде по пътя,

жаждата за живот

отмина сякаш отдавна,

а туй, което остана,

упоритото желание

да открия голямата истина,

се бе обърнало срещу мен.

Там, на края на света,

беше спряла истината

и ме очакваше.

Истината бе пътят към нея,

но аз разбрах това

едва когато стигнах там, на края

и я прочетох с... очите си.

Е тогава усетих колко е късно.

А по лицето ми бавно се стичаха ничий сълзи.

Взех кръста в ръка

и бавно го целунах,

защото сега той бе

моето сърце.