Аз, господин никой,
дошъл от нищото,
търсейки истината,
загубих чувствата си
някъде по пътя,
жаждата за живот
отмина сякаш отдавна,
а туй, което остана,
упоритото желание
да открия голямата истина,
се бе обърнало срещу мен.
Там, на края на света,
беше спряла истината
и ме очакваше.
Истината бе пътят към нея,
но аз разбрах това
едва когато стигнах там, на края
и я прочетох с... очите си.
Е тогава усетих колко е късно.
А по лицето ми бавно се стичаха ничий сълзи.
Взех кръста в ръка
и бавно го целунах,
защото сега той бе
моето сърце.
© Антон Мхххххххх All rights reserved.