Dec 31, 2008, 12:31 AM

Аз

  Poetry » Other
766 0 0

Аз, господин никой,

дошъл от нищото,

търсейки истината,

загубих чувствата си

някъде по пътя,

жаждата за живот

отмина сякаш отдавна,

а туй, което остана,

упоритото желание

да открия голямата истина,

се бе обърнало срещу мен.

 

Там, на края на света,

беше спряла истината

и ме очакваше.

Истината бе пътят към нея,

но аз разбрах това

едва когато стигнах там, на края

и я прочетох с... очите си.

Е тогава усетих колко е късно.

 

А по лицето ми бавно се стичаха ничий сълзи.

Взех кръста в ръка

и бавно го целунах,

защото сега той бе

моето сърце.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Мхххххххх All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...