Аз...

Поэзия

971 0 31

Аз

си тръгнах.

И думите

юдини

не изрекох.

Кукувиците

прокудени

не излизат

по светло...

Че

се изнадах

да чуя:

-Сърцето ми

грапаво -

на дървото

кората.

По зелени

пътеки

на очите ти

искам

да тръгна.

Бъди ми

гора...

Не те чух.

Бях забравила,

че съм сова.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Врана или Сова...ти си си ти! Поздравления!

2009-01-10T20:20:01+02:00
Kataneca (Русин Катански)

Каквато и да си (врана, сова...), ти си явление в сайта и мога само да се мъча да те усещам, четейки те! А, совите нямат гнезда, но чуват добре! Топли, горски поздрави!

2009-01-10T12:28:53+02:00
Баткото (Николай Христов)

Боже, от толкова мъже в сайта само аз ли съм виновен? Извинявай, Марги! Повечето мъже гледаме на гората като на дърва. А като попиташ за *дръвеняци* - няма даже и за цяр ...

2009-01-10T11:39:10+02:00
Melany71 (Светла)

Вранке, бъди си ..Вранка! Чудесно е!

2009-01-09T13:50:09+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Чудесен стих, много топъл, много истински!
С поздрав!

2009-01-09T11:55:27+02:00