7.01.2009 г., 16:46

Аз...

972 0 31

Аз

си тръгнах.

И думите

юдини

не изрекох.

Кукувиците

прокудени

не излизат

по светло...

Че

се изнадах

да чуя:

-Сърцето ми

грапаво -

на дървото

кората.

По зелени

пътеки

на очите ти

искам

да тръгна.

Бъди ми

гора...

 

Не те чух.

Бях забравила,

че съм сова.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Врана или Сова...ти си си ти! Поздравления!
  • Каквато и да си (врана, сова...), ти си явление в сайта и мога само да се мъча да те усещам, четейки те! А, совите нямат гнезда, но чуват добре! Топли, горски поздрави!
  • Боже, от толкова мъже в сайта само аз ли съм виновен? Извинявай, Марги! Повечето мъже гледаме на гората като на дърва. А като попиташ за *дръвеняци* - няма даже и за цяр ...
  • Вранке, бъди си ..Вранка! Чудесно е!
  • Чудесен стих, много топъл, много истински!
    С поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...