Аз
си тръгнах.
И думите
юдини
не изрекох.
Кукувиците
прокудени
не излизат
по светло...
Че
се изнадах
да чуя:
-Сърцето ми
грапаво -
на дървото
кората.
По зелени
пътеки
на очите ти
искам
да тръгна.
Бъди ми
гора...
Не те чух.
Бях забравила,
че съм сова.
© Маргарита Василева Всички права запазени