Аз...
Аз
си тръгнах.
И думите
юдини
не изрекох.
Кукувиците
прокудени
не излизат
по светло...
Че
се изнадах
да чуя:
-Сърцето ми
грапаво -
на дървото
кората.
По зелени
пътеки
на очите ти
искам
да тръгна.
Бъди ми
гора...
Не те чух.
Бях забравила,
че съм сова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
Чудесно е!