Аз...

Poetry

976 0 31

Аз

си тръгнах.

И думите

юдини

не изрекох.

Кукувиците

прокудени

не излизат

по светло...

Че

се изнадах

да чуя:

-Сърцето ми

грапаво -

на дървото

кората.

По зелени

пътеки

на очите ти

искам

да тръгна.

Бъди ми

гора...

Не те чух.

Бях забравила,

че съм сова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Врана или Сова...ти си си ти! Поздравления!

2009-01-10T20:20:01+02:00
Kataneca (Русин Катански)

Каквато и да си (врана, сова...), ти си явление в сайта и мога само да се мъча да те усещам, четейки те! А, совите нямат гнезда, но чуват добре! Топли, горски поздрави!

2009-01-10T12:28:53+02:00
Баткото (Николай Христов)

Боже, от толкова мъже в сайта само аз ли съм виновен? Извинявай, Марги! Повечето мъже гледаме на гората като на дърва. А като попиташ за *дръвеняци* - няма даже и за цяр ...

2009-01-10T11:39:10+02:00
Melany71 (Светла)

Вранке, бъди си ..Вранка! Чудесно е!

2009-01-09T13:50:09+02:00
inakrein (Илияна Каракочева)

Чудесен стих, много топъл, много истински!
С поздрав!

2009-01-09T11:55:27+02:00