Аз
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите,
притихнала сред блянове, мечти,
светъл лъч обзе душата ми,
нежна струна там звъни.
Надмогнала страха и унижението,
влюбена в утрешния ден,
вървя сред сивото море човешко
до изгрева бял на поколението.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
