31 авг. 2011 г., 19:34

Аз 

  Поэзия
450 0 4

Родена от скалните отломки на века,

от бурите, надвиснали над долините,

от мъглите вечни на върха,

споходили душата и годините.

 

Огрявана от слънцето в дъбравите,

притихнала сред блянове, мечти,

светъл лъч обзе душата ми,

нежна струна там звъни.

 

Надмогнала страха и унижението,

влюбена в утрешния ден,

вървя сред сивото море човешко

до изгрева бял на поколението.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??