31.08.2011 г., 19:34 ч.

Аз 

  Поезия
452 0 4

Родена от скалните отломки на века,

от бурите, надвиснали над долините,

от мъглите вечни на върха,

споходили душата и годините.

 

Огрявана от слънцето в дъбравите,

притихнала сред блянове, мечти,

светъл лъч обзе душата ми,

нежна струна там звъни.

 

Надмогнала страха и унижението,

влюбена в утрешния ден,

вървя сред сивото море човешко

до изгрева бял на поколението.

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??