Aug 31, 2011, 7:34 PM

Аз 

  Poetry
496 0 4
Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите,
притихнала сред блянове, мечти,
светъл лъч обзе душата ми,
нежна струна там звъни.
Надмогнала страха и унижението,
влюбена в утрешния ден,
вървя сред сивото море човешко
до изгрева бял на поколението.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??