Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите,
притихнала сред блянове, мечти,
светъл лъч обзе душата ми,
нежна струна там звъни.
Надмогнала страха и унижението,
влюбена в утрешния ден,
вървя сред сивото море човешко
до изгрева бял на поколението.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up