henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
9 февр. 2008 г., 12:44

"Аз ги сънувам" 

  Поэзия » Гражданская
826 0 13

Аз никога няма да бъда поет -

жаждата да се разкара...

Поет бе Димчо,

Яворов,

Вапцаров,

а как поет?

Поет сега?

Не искам да бъда поет,

как така? -

жалостта като кучето вие.

Аз не искам да бъда поет!

И да бъда пък,

кой ще ме

види?

Претъркулват се есени,

жадни са дните -

един ден поет си,

а утре си скитник.

Претълкуват се жажди и

трябва ли вече,

да сме с тебе тъй алчни,

та да пишем поезия?

Няма нужда.

Животът си скита

и преследваш ли него -

преследваш

сам себе си.

Няма нужда...

Макар че понякога,

със сивите лапи

сграбчва ни яко,

бие и вярата...

Но ще траем

сега,

и поети не сме

и няма да

станем.

А животът е груб,

иска всички да сме...

да,

от него по-груби,

и от него по-мръсни!

Но животът е

сън -

и е

син и е

син,

и е

син на живот,

който бил е

преди...

Адил е добре.

Тя лежи в сива къща.

Тя е вярата в утре,

и вярата в днес!

- Ти лежи, ти лежи!

- Хенри, аз ги сънувам.

- Кого?

- Убитите!

- Всичките?

- Аз ги сънувам!

- Как така всички? - животът им пръст.

- Сънувам ги, Ханк, ти ела, погледни!

Пещера.

И край огън - живот.

И край огън войници

пеят някакви...

Чудо!

А небето е ясно...

И няма войни...

- Но, Адил, тук е лудост!

- Не, Ханк, погледни!

И ме връща в съня си детето пораснало -

и ме връща във приказка...

а аз не й вярвам...

- То е сън - говори Адил.

- То е сън, мила, сън е

за жалост.

- Но, знаеш ли, Хенри,

да знаеш,

този сън ще се случи,

да знаеш!

А не знам

и не вярвам на сънища детски,

скоро мръсното мръсно

взриви се!

Скоро хората плачещи стресна.

Скоро шибаните ракети

не удариха "вярната" цел...

Взриви се!

Сиво,

мрачно прорязване!

Сиви сгради на пътя!

- Какво правите? - питат,

обаче

никой не им

обясни.

А Адил продължава, не млъква:

- Аз повярвах във Господ и

веднага

мойте сънища някак прилягат

на това дето днес е в Багдад!

- А нима твойте сънища

сеят убийства и

сеят, момиче,

печал?

- Виждам утрето, Ханк,

виждам утрето!

Изтеглят се

американците...

Ти си поет, напиши го!

- Не, Адил,

не съм поет аз -

журналист съм

и го знаеш добре...

- Щом пишеш за нас

си поет!

...

Аз никога няма да бъда поет -

жаждата да се разкара...

Поет бе той и той, и той, а какво е

поетът сега?

Тъмни вечери,

хора след атентат.

Скитникът иска живот.

Разпръсната плът,

изгорени тела...

- Поети, елате! Елате!

Кръв след кръв,

тела след тела...

Адил зъзне сред шушнещи

камери.

Камерни дни,

искам Багдад!

Плача за тебе,

Ирак!

 

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??