7 авг. 2013 г., 13:48

Аз го обичах

1.2K 0 2

Аз го обичах, Господи, сляпо,
както може дете да обича...
И потъвах в очите дълбоко,
не откривах за бягство пътека.

Бях наивна, глупава даже,
не разбирах, че това е кошмар.
И прощавах неща непростими,
и се борих сама, с любовта...

Да забравя за него опитвах,
но се връщаше с нови лъжи.
А обичах го, Господи, сляпо,
ето това той не разбра.

02. VІІІ. 2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбира се, че се е получило! За мен изключително важна е емоцията! Браво, Алекс!
  • То и цялата любов беше нещо странно - любов до степен на полудяване, опити за отричане (защото макар и наивна да бях виждах че се самоунищожавам) и много неуспешни опити за раздяла. Неуспешни - защото както казах, беше нещо странно, до степен на полуда.
    В момента, след толкова изминали години, и на мен ми изглежда странно, да се надяваме че човек наистина се учи от грешките си.
    А стиховете... Те са ми най - моя си начин да си направя една закъсняла равносметка, да излея насъбралото се в мен.
    Ще опитам да го подобря..

    Благодаря за мнението ти.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...