sandra_19_84 (Александра Георгиева)
94 129
7.08.2013 г., 13:48 ч.

Аз го обичах 

  Поезия » Любовна
744 0 2

Аз го обичах, Господи, сляпо,
както може дете да обича...
И потъвах в очите дълбоко,
не откривах за бягство пътека.

Бях наивна, глупава даже,
не разбирах, че това е кошмар.
И прощавах неща непростими,
и се борих сама, с любовта...

Да забравя за него опитвах,
но се връщаше с нови лъжи.
А обичах го, Господи, сляпо,
ето това той не разбра.

02. VІІІ. 2013 г.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се, че се е получило! За мен изключително важна е емоцията! Браво, Алекс!
  • То и цялата любов беше нещо странно - любов до степен на полудяване, опити за отричане (защото макар и наивна да бях виждах че се самоунищожавам) и много неуспешни опити за раздяла. Неуспешни - защото както казах, беше нещо странно, до степен на полуда.
    В момента, след толкова изминали години, и на мен ми изглежда странно, да се надяваме че човек наистина се учи от грешките си.
    А стиховете... Те са ми най - моя си начин да си направя една закъсняла равносметка, да излея насъбралото се в мен.
    Ще опитам да го подобря..

    Благодаря за мнението ти.
Предложения
: ??:??