20 июл. 2025 г., 22:55

Аз...и аз

185 0 0

Ще те срещна ли някога, мило мое аз?

Ще те прочета ли в страниците, които ти сама изписа?

Ще видя ли думите ти, изписани от пръстите в мастило?

 

Мечта, закодирана в теб и мен, още преди да се родим.

Понякога оставена на нощното шкафче да затъне в прах.

Понякога взета и избърсана с пръстите, с които пишем по нея.

 

Мечта, преродила се милиони пъти повече от прераждането на собственото ни тяло.

А този път ще се роди ли за последно, за да остане? 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iliyana Nikolova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...