20.07.2025 г., 22:55

Аз...и аз

184 0 0

Ще те срещна ли някога, мило мое аз?

Ще те прочета ли в страниците, които ти сама изписа?

Ще видя ли думите ти, изписани от пръстите в мастило?

 

Мечта, закодирана в теб и мен, още преди да се родим.

Понякога оставена на нощното шкафче да затъне в прах.

Понякога взета и избърсана с пръстите, с които пишем по нея.

 

Мечта, преродила се милиони пъти повече от прераждането на собственото ни тяло.

А този път ще се роди ли за последно, за да остане? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...