Ще те срещна ли някога, мило мое аз?
Ще те прочета ли в страниците, които ти сама изписа?
Ще видя ли думите ти, изписани от пръстите в мастило?
Мечта, закодирана в теб и мен, още преди да се родим.
Понякога оставена на нощното шкафче да затъне в прах.
Понякога взета и избърсана с пръстите, с които пишем по нея.
Мечта, преродила се милиони пъти повече от прераждането на собственото ни тяло.
А този път ще се роди ли за последно, за да остане?
© Iliyana Nikolova All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
