17 февр. 2008 г., 01:30  

Аз и другата в мен

1.6K 0 25

"Отивай си!  – Как искам да извикам,

но моят глас предателски мълчи.

А болката, прехапала езика си,

ме гледа с недовиждащи очи.

 

Защо да викам? – Тебе тук те няма.

(И всъщност, някога дали си бил?)

Отнесоха те нощите измамни,

когато с друга обич си делил.

 

"Отивай си!" – Крещи в мен непозната,

събудена от ревности жена.

Пък аз заключвам тайничко вратата,

простила и обиди, и вина.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...