17.02.2008 г., 1:30  

Аз и другата в мен

1.6K 0 25

"Отивай си!  – Как искам да извикам,

но моят глас предателски мълчи.

А болката, прехапала езика си,

ме гледа с недовиждащи очи.

 

Защо да викам? – Тебе тук те няма.

(И всъщност, някога дали си бил?)

Отнесоха те нощите измамни,

когато с друга обич си делил.

 

"Отивай си!" – Крещи в мен непозната,

събудена от ревности жена.

Пък аз заключвам тайничко вратата,

простила и обиди, и вина.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...