"Отивай си! – Как искам да извикам,
но моят глас предателски мълчи.
А болката, прехапала езика си,
ме гледа с недовиждащи очи.
Защо да викам? – Тебе тук те няма.
(И всъщност, някога дали си бил?)
Отнесоха те нощите измамни,
когато с друга обич си делил.
"Отивай си!" – Крещи в мен непозната,
събудена от ревности жена.
Пък аз заключвам тайничко вратата,
простила и обиди, и вина.