"Отивай си! – Как искам да извикам,
но моят глас предателски мълчи.
А болката, прехапала езика си,
ме гледа с недовиждащи очи.
Защо да викам? – Тебе тук те няма.
(И всъщност, някога дали си бил?)
Отнесоха те нощите измамни,
когато с друга обич си делил.
"Отивай си!" – Крещи в мен непозната,
събудена от ревности жена.
Пък аз заключвам тайничко вратата,
простила и обиди, и вина.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Талантливо и изящно, както винаги......