"Отивай си! – Как искам да извикам,
но моят глас предателски мълчи.
А болката, прехапала езика си,
ме гледа с недовиждащи очи.
Защо да викам? – Тебе тук те няма.
(И всъщност, някога дали си бил?)
Отнесоха те нощите измамни,
когато с друга обич си делил.
"Отивай си!" – Крещи в мен непозната,
събудена от ревности жена.
Пък аз заключвам тайничко вратата,
простила и обиди, и вина.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Талантливо и изящно, както винаги......