10 янв. 2013 г., 00:49

Аз и ти

846 0 0

Аз и ти



Бяхме с теб като огън – горяхме в пламъка на любовта. Безброй години все се търсихме – накрая съдбата ни събра.   Бяхме с теб като песен, мелодична, докосваща душата за миг. И ето, днес пак съм меланхолична – отдавна  замина си от мене ти.   Бяхме с теб като приказка красива – започваща с вълшебно начало. Но почти година мина, откакто си замина, а аз още спомням си онези времена.   Бяхме. Вече не сме (днес не сме ние), днес сме просто аз и ти. Разделихме се, уви.   Открихме се и се изгубихме. По-чужди сме от всякога, нали? Не си говорим, телефоните стоят изключени. Защото вече не сме ние, просто сме си аз и ти. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...