Jan 10, 2013, 12:49 AM

Аз и ти

  Poetry » Love
855 0 0

Аз и ти



Бяхме с теб като огън – горяхме в пламъка на любовта. Безброй години все се търсихме – накрая съдбата ни събра.   Бяхме с теб като песен, мелодична, докосваща душата за миг. И ето, днес пак съм меланхолична – отдавна  замина си от мене ти.   Бяхме с теб като приказка красива – започваща с вълшебно начало. Но почти година мина, откакто си замина, а аз още спомням си онези времена.   Бяхме. Вече не сме (днес не сме ние), днес сме просто аз и ти. Разделихме се, уви.   Открихме се и се изгубихме. По-чужди сме от всякога, нали? Не си говорим, телефоните стоят изключени. Защото вече не сме ние, просто сме си аз и ти. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...