10.01.2013 г., 0:49

Аз и ти

847 0 0

Аз и ти



Бяхме с теб като огън – горяхме в пламъка на любовта. Безброй години все се търсихме – накрая съдбата ни събра.   Бяхме с теб като песен, мелодична, докосваща душата за миг. И ето, днес пак съм меланхолична – отдавна  замина си от мене ти.   Бяхме с теб като приказка красива – започваща с вълшебно начало. Но почти година мина, откакто си замина, а аз още спомням си онези времена.   Бяхме. Вече не сме (днес не сме ние), днес сме просто аз и ти. Разделихме се, уви.   Открихме се и се изгубихме. По-чужди сме от всякога, нали? Не си говорим, телефоните стоят изключени. Защото вече не сме ние, просто сме си аз и ти. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...