Аз и Ти
Уви, нестихваща нерада
тъмнее в твоите очи,
пилее твойта хубост млада,
мори душата и МЪЛЧИ!
Ти знаеш, аз не бях готов,
да бъда твой
и следвах своя път,
не търсех твоята пороба,
следвах своя вик и своя път,
не бях готов - да бъда твой,
не бях готов - да бъдеш моя.
И днес, когато се замислям
какво ти дадох аз, какво ми даде ти,
то беше всичко смисъл,
беше моят смисъл, беше твоят смисъл,
беше само - Аз и Ти.
© Кристиан Ковачев Все права защищены