Feb 12, 2014, 3:31 PM  

Аз и Ти

  Poetry » Love
890 0 0

Аз и Ти

 

Уви, нестихваща нерада

тъмнее в твоите очи,

пилее твойта хубост млада,

мори душата и МЪЛЧИ!

 

Ти знаеш, аз не бях готов,

да бъда твой

и следвах своя път,

не търсех твоята пороба,

следвах своя вик и своя път,

не бях готов - да бъда твой,

не бях готов - да бъдеш моя.

 

И днес, когато се замислям 

какво ти дадох аз, какво ми даде ти,

то беше всичко смисъл,

беше моят смисъл, беше твоят смисъл,

беше само - Аз и Ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...