Feb 12, 2014, 3:31 PM  

Аз и Ти

  Poetry » Love
895 0 0

Аз и Ти

 

Уви, нестихваща нерада

тъмнее в твоите очи,

пилее твойта хубост млада,

мори душата и МЪЛЧИ!

 

Ти знаеш, аз не бях готов,

да бъда твой

и следвах своя път,

не търсех твоята пороба,

следвах своя вик и своя път,

не бях готов - да бъда твой,

не бях готов - да бъдеш моя.

 

И днес, когато се замислям 

какво ти дадох аз, какво ми даде ти,

то беше всичко смисъл,

беше моят смисъл, беше твоят смисъл,

беше само - Аз и Ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Ковачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...