8 мар. 2018 г., 11:40  

Аз имах...

574 0 1

АЗ ИМАХ..

 

Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,    
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там.

 

Отекваха там мойте стъпки.
Блестеше гребния канал.
Пробойните си кърпех с кръпки,
които тихо бях открал.

 

Бях влюбен нощем във звездите.
И месеца ми бе другар.
Аз обожавах светлинките
на недалечния квартал!

 

От мен отвързвах Самотата
и не познатия език.
А чуквах чашки със Душата,
и смятах себе си велик!

 

Дошлия вятър от гората
за малко при мен беше спрял...
Русалки търсех във водата,
които у нас бях възпял!

25.09.2005г Техеран

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...