Аз имах...

Poetry » Landscape

573 0 1

АЗ ИМАХ..

Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там.

Отекваха там мойте стъпки.
Блестеше гребния канал.
Пробойните си кърпех с кръпки,
които тихо бях открал.

Бях влюбен нощем във звездите.
И месеца ми бе другар.
Аз обожавах светлинките
на недалечния квартал!

От мен отвързвах Самотата
и не познатия език.
А чуквах чашки със Душата,
и смятах себе си велик!

Дошлия вятър от гората
за малко при мен беше спрял...
Русалки търсех във водата,
които у нас бях възпял!

25.09.2005г Техеран

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Traum (Цвети Йорданова)

Красиво нарисувани самота и копнеж!

2018-03-08T19:30:13+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0