Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
Mar 8, 2018, 11:40 AM  

Аз имах...

564 0 1

АЗ ИМАХ..

 

Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,    
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там.

 

Отекваха там мойте стъпки.
Блестеше гребния канал.
Пробойните си кърпех с кръпки,
които тихо бях открал.

 

Бях влюбен нощем във звездите.
И месеца ми бе другар.
Аз обожавах светлинките
на недалечния квартал!

 

От мен отвързвах Самотата
и не познатия език.
А чуквах чашки със Душата,
и смятах себе си велик!

 

Дошлия вятър от гората
за малко при мен беше спрял...
Русалки търсех във водата,
които у нас бях възпял!

25.09.2005г Техеран

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0