Аз имах...
АЗ ИМАХ..
Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там.
Отекваха там мойте стъпки.
Блестеше гребния канал.
Пробойните си кърпех с кръпки,
които тихо бях открал.
Бях влюбен нощем във звездите.
И месеца ми бе другар.
Аз обожавах светлинките
на недалечния квартал!
От мен отвързвах Самотата
и не познатия език.
А чуквах чашки със Душата,
и смятах себе си велик!
Дошлия вятър от гората
за малко при мен беше спрял...
Русалки търсех във водата,
които у нас бях възпял!
25.09.2005г Техеран
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
