АЗ ИМАХ..

Аз имах една райско кътче,
на дъното на Техеран,    
където от деня измъчен,
за глътка въздух ходех там.

Отекваха там мойте стъпки.
Блестеше гребния канал.
Пробойните си кърпех с кръпки,
които тихо бях открал.

Бях влюбен нощем във звездите.
И месеца ми бе другар.
Аз обожавах светлинките
на недалечния квартал!

От мен отвързвах Самотата
и не познатия език.
А чуквах чашки със Душата,
и смятах себе си велик!

Дошлия вятър от гората
за малко при мен беше спрял...
Русалки търсех във водата,
които у нас бях възпял!

25.09.2005г Техеран