6 июн. 2008 г., 12:37

Аз искам да те заведа у дома...

733 0 4
 

Аз искам да те заведа у дома -

за да видиш баба - красавица отминала...

За да усетиш обедна нега,

в която се къпе сладко градината...

Аз искам да те заведа у дома -

стените там са чули

много смях и малко тъга,

а в двора презрели са дюлите...

Аз искам да те заведа у дома -

за да срещнеш мен,

такава, каквато е мама сега

ще бъда аз някой ден...

Аз искам да те заведа у дома -

защото там обикнах красотата,

моя е даже пръстта,

поделена от корени непознати...

Аз искам да те заведа у дома -

защото то е усещане,

че притежаваш част от света,

че имаш място сред хората и вещите...

Аз искам да те заведа у дома -

за да видиш къде е сърцето...

къде в гроздови сладки зърна

лете узрява небето...

 

Ако само ми подадеш ръка,

и аз ще те заведа у дома...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • образно...много красиво написано...
    тихо на пръсти...влизаш в душата ми...
    дано Той да прочете...с обич за теб.
  • Лете узрява небето...Много хубаво!
  • "Аз искам да те заведа у дома -
    за да срещнеш мен,
    такава, каквато е мама сега
    ще бъда аз някой ден..."

    Ритъмът в случая не пречи на стиха ти да е образен и осезаем. Поздрави!
  • Благодаря, от теб особено оценявам всеки коментар! Знам, че ритъма на стиха на места доста се губи, но не бих го променила, защото казва точно това, което бих казала аз на човека...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....