Аз искам да те заведа у дома...
Аз искам да те заведа у дома -
за да видиш баба - красавица отминала...
За да усетиш обедна нега,
в която се къпе сладко градината...
Аз искам да те заведа у дома -
стените там са чули
много смях и малко тъга,
а в двора презрели са дюлите...
Аз искам да те заведа у дома -
за да срещнеш мен,
такава, каквато е мама сега
ще бъда аз някой ден...
Аз искам да те заведа у дома -
защото там обикнах красотата,
моя е даже пръстта,
поделена от корени непознати...
Аз искам да те заведа у дома -
защото то е усещане,
че притежаваш част от света,
че имаш място сред хората и вещите...
Аз искам да те заведа у дома -
за да видиш къде е сърцето...
къде в гроздови сладки зърна
лете узрява небето...
Ако само ми подадеш ръка,
и аз ще те заведа у дома...
© Евкалипт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Лете узрява небето...Много хубаво!
-
"Аз искам да те заведа у дома -
за да срещнеш мен,
такава, каквато е мама сега
ще бъда аз някой ден..."
Ритъмът в случая не пречи на стиха ти да е образен и осезаем. Поздрави! -
Благодаря, от теб особено оценявам всеки коментар! Знам, че ритъма на стиха на места доста се губи, но не бих го променила, защото казва точно това, което бих казала аз на човека...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
тихо на пръсти...влизаш в душата ми...
дано Той да прочете...с обич за теб.