28 авг. 2018 г., 23:08

Аз мога

1.1K 4 0

Понякога се чувствам празна,
самотна, а може би и луда,
говоря си сама, еднообразна
и угасвам пак в принуда.  

 

Сякаш длъжна съм всичко да търпя,
сякаш не ми стига цялата тъга,
все едно не искам и аз мъничко радост в живота,
ей така, да разнообрази гадната му сивота.

 

По улиците вървя и сълзите не искам да спра,
за какво плача и аз не мога да разбера.
Олеква ми някак след това
и съм готова  за всичко онова, което наивно наричам своя съдба.

 

Чудя се, дали само при мен е така,
дали на някого му пука за това.
Питам се: "До кога ще трае това?",
замислям се и сама си отговарям: "Докато аз не реша!".

 

И разбрах аз вече, сама,
че това не е съдба.
Това е пътя на живота,
по който някога сама избрах да вървя...

 

Но стига вече, не мога така,
това не е моята битка.

На този път слагам край
и отначало ще започна, знай!

 

Новите ми цели и нови идеали,
черните мисли слагам в чували,
изхвърлям ги с гордо вдигната глава,
защото МОГА и ЩЕ ПРОМЕНЯ всичко онова, което наивно наричам своя съдба...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александрина Балчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...