Аз не плача
Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми...
Напомнят за сълзи.
Прозорецът забърсва скули -
ръкавът му е шарен.
Самотна,
вечерта надига чаша.
Гердан от окончания
бутилките...
Дъждът сърдито блъска
по душата ми.
Стъкла ли са или мъниста
очите ми?!
Тире след въпросителни
ръкавът
и шарени
дъждовните въздишки -
разсипан бисер
навътре
надълбоко
допир
до прозорец...
Аз не плача
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Добрева Все права защищены
