Jul 24, 2008, 10:56 PM

Аз не плача 

  Poetry » White poetry
686 0 5

 

Вали

и капките заничат

навътре

зад стъклата

до очите ми...

Напомнят за сълзи.

Прозорецът забърсва скули -

ръкавът му е шарен.

Самотна,

вечерта надига чаша.

Гердан от окончания

бутилките...

Дъждът сърдито блъска

по душата ми.

Стъкла ли са или мъниста

очите ми?!

Тире след въпросителни

ръкавът

и шарени

дъждовните въздишки -

разсипан бисер

навътре

надълбоко

допир

до прозорец...

Аз не плача

© Мери Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??