Аз не плача
Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми...
Напомнят за сълзи.
Прозорецът забърсва скули -
ръкавът му е шарен.
Самотна,
вечерта надига чаша.
Гердан от окончания
бутилките...
Дъждът сърдито блъска
по душата ми.
Стъкла ли са или мъниста
очите ми?!
Тире след въпросителни
ръкавът
и шарени
дъждовните въздишки -
разсипан бисер
навътре
надълбоко
допир
до прозорец...
Аз не плача
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Добрева Всички права запазени
