15 авг. 2020 г., 13:10

Аз не съм щастлива 

  Поэзия
934 1 3

Макът днес увяхва в кървава сълза,
а залезът от мъка есенно изстина.
И от стъбълцето му под бялата бреза 
пристигналата вечер свети тъмносиня...

 

Аз не ще поискам този ален цвят
своите окраски в сиво да изгуби.
Скрил е в тишината крехкият си свят
и във сън измамен лятото погубва...

 

До пепел укротен е нощният пожар
в утро бездихнанно не гори, а тлее.
Аз дали не станах изгревът-олтар,
който го обрече в мрака да живее!?...

 

Но защо и как превърнах се в палач!? -
Ръцете ми са пълни с макове ранени.
Кървят, но не увяхват станали по здрач
скритите копнежи в чувства вдъхновени...

 

Едва ли пошли тайни смело разгадах.
Брезата с незабрава цветето завива.
Видяла гибелта му окончателно разбрах:
от болка причинена, аз не съм щастлива...

 

Мими Иванова
 

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря най-сърдечно за поздрава, Светулчице, но моето истинско име не е Мария, а Миглена. Да, Стойчо, тъжно е моето стихотворение, защото е преживяно... Сърдечен поздрав от мен!
  • Тъга...
    Меланхоличен изказ, но стихотворението е много добре построено като поетична творба.
  • Честит имен ден, Mimka! 🌹
    Красиво откровение, желая Ви споделеност!
Предложения
: ??:??