Аз не съм щастлива
Макът днес увяхва в кървава сълза,
а залезът от мъка есенно изстина.
И от стъбълцето му под бялата бреза
пристигналата вечер свети тъмносиня...
Аз не ще поискам този ален цвят
своите окраски в сиво да изгуби.
Скрил е в тишината крехкият си свят
и във сън измамен лятото погубва...
До пепел укротен е нощният пожар
в утро бездихнанно не гори, а тлее.
Аз дали не станах изгревът-олтар,
който го обрече в мрака да живее!?...
Но защо и как превърнах се в палач!? -
Ръцете ми са пълни с макове ранени.
Кървят, но не увяхват станали по здрач
скритите копнежи в чувства вдъхновени...
Едва ли пошли тайни смело разгадах.
Брезата с незабрава цветето завива.
Видяла гибелта му окончателно разбрах:
от болка причинена, аз не съм щастлива...
Мими Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
