Макът днес увяхва в кървава сълза,
а залезът от мъка есенно изстина.
И от стъбълцето му под бялата бреза
пристигналата вечер свети тъмносиня...
Аз не ще поискам този ален цвят
своите окраски в сиво да изгуби.
Скрил е в тишината крехкият си свят
и във сън измамен лятото погубва...
До пепел укротен е нощният пожар
в утро бездихнанно не гори, а тлее.
Аз дали не станах изгревът-олтар,
който го обрече в мрака да живее!?... ...