Аз не съм щастлива
Макът днес увяхва в кървава сълза,
а залезът от мъка есенно изстина.
И от стъбълцето му под бялата бреза
пристигналата вечер свети тъмносиня...
Аз не ще поискам този ален цвят
своите окраски в сиво да изгуби.
Скрил е в тишината крехкият си свят
и във сън измамен лятото погубва...
До пепел укротен е нощният пожар
в утро бездихнанно не гори, а тлее.
Аз дали не станах изгревът-олтар,
който го обрече в мрака да живее!?...
Но защо и как превърнах се в палач!? -
Ръцете ми са пълни с макове ранени.
Кървят, но не увяхват станали по здрач
скритите копнежи в чувства вдъхновени...
Едва ли пошли тайни смело разгадах.
Брезата с незабрава цветето завива.
Видяла гибелта му окончателно разбрах:
от болка причинена, аз не съм щастлива...
Мими Иванова
© Mimi Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря най-сърдечно за поздрава, Светулчице, но моето истинско име не е Мария, а Миглена. Да, Стойчо, тъжно е моето стихотворение, защото е преживяно... Сърдечен поздрав от мен!
-
Тъга...
Меланхоличен изказ, но стихотворението е много добре построено като поетична творба. -
Честит имен ден, Mimka! 🌹
Красиво откровение, желая Ви споделеност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
